This web site requires enabled JavaScript in order to work properly...

 
 

Туризъм


Гърмен - в югозапада на Родопите

Една малка община в Югозападна България, напоследък започва да се утвърждава като екзотична туристическа дестинация, община Гърмен. Ако притежавате приключенски дух - това е мястото, което ще ви даде напълно нови и непознати преживявания.

Автентичният фолклор на няколко етноса, населяващи старинни селища от камък и дърво, усмихнатите лица на хората, техните занаяти и традиции, както и удивителните природни картини са само част от пъстроцветната мозайка, която придава особен колорит на този недокоснат от съвременността край.

Селцата, включени в тази община са пръснати из Родопите, където се провира река Канина. Покрай нейното ждрело се намира и новоиградената екопътека, която я следва криволичейки. През лятото може да се потопите в ледените води на Синия вир – една от най-любопитните природни забележителности в района. Миниатюрното езерце се е сгушило в нозете на масивни каменни грамади и е любимо място на търсачи на силни усещания.

Изходен пункт за популярните напоследък маршрути с планинско колело и джипове по черните пътища на планината е китното село Гърмен . Наскоро в него отвори врати и ателие за развитие на традициите, което редовно организира фолклорни спектакли с местни самодейни състави, интересни изложби на ръчно изработени тъкани и специфични за този край сувенири. Ако искате да усетите магията на българския фолклор, може да се запишете в организираните от ателието курсове по народни танци, народно пеене и инструменти като тамбура, зурна, тъпан и т. н. Впрочем тъпанът е традиционен за този край инструмент.

Общината е една интересна палитра от етноси. Около 60- 65 на сто от населението на общината са българомохамедани или помаци, 30 процента са християни и около 5 на сто от жителите й са турци и роми. Открай време всички те живеят в мир и разбирателство. Заради това етническо разнообразие и празниците тук са интересни, пък и привличат туристите. А през последните години броят им сериозно нараства. През летните месеци е много трудно човек да намери свободни места в тукашните хотелчета и къщи за гости.

По предварителна заявка на туристите в село Гърмен се правят възстановки на мюсюлманска, помашка и християнска сватба. Обредите се изпълняват от местни хора и са напълно автентични. Впрочем в някои села те продължават да се практикуват непроменени от 200 години насам. Такъв е случаят с отдалеченото село Рибново. Там и до днес лицето на булката се маже с бял крем и се полепва с пъстри пайети, а после се покрива с фини като паяжина гирлянди, за да се защити от „зли уроки”.

Никополис ад Нестум

Много важен исторически паметник в близост до Огняново е древният римски град Никополис ад Нестум, 4 век от н.е. Намира се само на 15 минути път с кола от Огняновските минерални бани, в село Заграде, до Гърмен.

Никополис ад Нестум буквално преведен означава - град на победата на река Места. Древният град е разположен на площ от 13 хектара в южната част на село Заграде. Градът е бил основан от римския император Траян I след средата на IV в. Обитаван е повече от 14 века, като най-интензивен живот е имало през късно античния епоха /IV-VI в./.

При разкопки са разчистени 280 м крепосни стени, основи от обществени и култови згради, надгробни могили. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуйка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети, стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен и други. В близост до укрепения град са открити 2 раннохристиянски базилики от IV в.

Огняново

Огняново се намира на 12 километра от Гоце Делчев и на 40 км. от Банско на територията на община Гърмен, сгушен между четири планини - Пирин, Родопите, Славянка и Стъргач. Селото обхваща части от долината на река Места и река Канина, и от западните склонове на Дъбрашкия дял на Родопите. Благоприятният климат позволява целогодишен балнеотуризъм.

Огняново е известно със собствени извори с минерална вода, сред чудна природа и чист планински въздух. Минералните извори са използвани още през римската епоха.

Две хиляди души се къпят всеки месец в лечебните извори на Огняново. Чужденци от цяла Европа се лекуват с минералната вода на село Огняново.

Изворите в Огняново церят над 100 болести. Подходяща е за редица заболявания като костно-ставни, неврологични, гинекологични, стомашно-чревни и чернодробни, детски, старчески и професионални, заболявания на отделителната система и ендокринната система. Минералната вода е бистра, без цвят, без мирис, слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, силициева, флуорна.

Ежегодно на патронния празник на църква Успение Богородично на 15 август, се провежда традиционен събор в Огняново, който продължава два дни с концерти и борби.

Пътят, който се вие около река Канина, покрай Огняново отвежда до една безценна историческа забележителност - селото-музей Ковачевица, съхранило специфичната родопска архитектура от времето на Българското Възраждане.

Лещен

Върху крайните южни склонове на Западните Родопи, на 590 м надморска височина са пръснати трийсетина къщички на екотуристическото селце Лещен. От него се откроява красива гледка и към билото на Пирин планина.

Първото нещо, което ще ви посрещне в село Лещен е гледката към накацалите по стръмните склонове на планината къщички, изградени в ковачевския архитектурен стил. Те още пазят в себе си истинския дух на българското село.

Сред архитектурните паметници се откроява църквата „Св. Параскева”, датирана към 1836 г. и Килийното училище. Стенописите на църквата изпъкват с едрия си щрих и ярките си цветове.

Някога местните жители се препитавали с дюлгерство, ковачество и добиване на златоносен пясък. Автентичността на миналото, естествената природна красота, примесена с изкуствено придадения й модерен туристически облик, използвана и като сценичен фон за заснемане на игрални филми и музикални клипове, примамват посетители за неповторими преживявания.

Ковачевица

Накатерени едно върху друга каменни къщи с високи стени и дувари са заели най-малкото местенце в оскъдния терен, в надпревара да хванат и последния лъч на слънцето. Прекрасната архитектура, останала във времето, разположението на къщите и малките улици донасят известност на селото като Българския Холивуд. Много на брой са филмите, които са заснети тук, като ярък отпечатък оставят “Мъжки времена” и “Мера според мера”.

Красотата на непристъпната планина, изобилието от извори и тучните пасища, привлякло хората бягащи от централната турска власт през периода 1623-1660г, и тук се образували махали на родова основа. Първата махала била Търновската, впоследствие нова вълна от имигранти от Западна Македония създали и Арнаутската махала.

Интересна е легендата за произхода на името Ковачевица. Първоначално тук е живял ковачът Марко заедно със семейството си, след неговата смърт жена му застанала начело на рода, и когато им идвали гости от съседните села те казвали че отиват в Ковачевица /жената на ковача/.

Архитектурния си облик селото дължи на арнаутския род, които били ненадминати майстори дюлгери. Те са строителите на уникалните за времето си къщи, с висящи над улицата еркери.

Пак с ковачевските дюлгери е свързан и тайния език – мещраганския говор, създаден от майсторите, другите да не могат да откраднат специфичните техники на занаята.

За уменията на местните майстори научават и в далечна Великобритания, където журналист пише, “че селото притежава по-стара канализационна система от тази в Лондон”.

През 1847г. с доброволен труд и дарения от местните жители е издигната, обявената за архитектурен паметник, трикорабна безкуполна църква “Св.Никола”. Съгласно изискванията на централната турска власт, църквата не трябвало да се издига над съществуващите жилища. След присъединяването на селото към територията на България, е построена и висока камбанария към църквата.

През 1977 г. село Ковачевица е обявено за архитектурен и исторически резерват.

Рибново

Село Рибново има 2 601 жители. В него се разкриват очарованието на многоцветната женска народна носия, съхранената самобитност, традициите и житейската мъдрост на рибанци.

Вековните борови гори и просторните високопланински плата с пъстри ливади и ниви с картофи и тютюн, изворите с ледена планинска вода, безбрежието на откриващите се родопски върхове създават суровия чар на селото.

Северозападно от селото се издигат Беслетските ридове. Високите планински поляни през лятото се обсипват с горски плодове - ягоди, малини, боровинки, а боровите гори с гъби - манатарки, пачи крак, сърнели. Цели семейства, стануват през юли и август високо в планината, за да събират гъби и плодове, които после препродават в селото.

Закриляно от планината, селото живее своя суров и неповторим живот. Жителите му са българи-мюсюлмани, които строго следват местните традиции. Децата растат с разкази и предания, вдъхновявани от останките от миналите светове наоколо.

Днес това е най-многолюдното село в района, изселване към близките села и града почти не съществува, а браковете стават изцяло в селото. Има две джамии, почти всички жени са облечени в пъстроцветни шалвари, престилки и забрадки.

Съществена част от традицията е гостоприемството. В селото винаги ще намерите подслон, храна и блага дума. Интересни за туристите са екзотичните килими, черги, козяци, китеници, престилки с причудливи орнаменти и ярки цветове, които жените тъкат вкъщи, както и "шарените" булки.

© 2010 -  Hotel Belagio